Защо нямаме нужда от ПРО- и ПРЕбиотици при карниворова диета

Пребиотиците и пробиотиците са популярни със своите свойства да подобряват чревната флора, храносмилането, кръвната захар, мисловната дейност, да предпазват от рак, да намалят възпалението, риска от сърдечни заболявания, както и други позитиви за здравето. Има много изследвания, сочещи че консумацията на пробиотици и пребиотици засилва имунитета, намаля холестерола, подобрява мозъчната дейност, намаля риска от инфаркт, инсулт, рак, диабет тип 2, затлъстяване. Такива магически свойства се придават и на множество синтетично създадени пробиотични добавки и суперхрани, както и на различни туршии и закваски, наричани още “функционални храни”. Особено популярни са пробиотиците в България, след като българинът Др. Стамен Григоров открива Bifidobacterium longum, микроорганизма, който подквасва млякото.

Несъмнено, организмът ни се нуждае от добра чревна флора и пробиотиците играят важна роля в изграждането и, но наистина ли начинът да постигнем това е само като консумираме фибри, ферментирали храни и добавки???

Пазарът на функционалните храни е сред най-бързо развиващите се днес, със световен принос от над 20 милиарда долара към 2010г. и цели 161.46 милиарда долара отчетени през 2018г. Пазарният анализ предвижда допълнително увеличаване на продажбите с още близо 10% на година.

Учудващо обаче, ръст в подобрено здравословно състояние на населението не се отчита никъде. Рак и диабет тип 2 са сред водещите причини на смърт сред населението в глобален мащаб, а прогнозите до 2030г. предвиждат допълнително увеличаване на смъртността в следствие от тези болести.

 Усиленото суплементиране със супер храни, пребиотици, пробиотици, фибри, синтетични витамини и минерали няма особена връзка с подобрение на здравето в световен мащаб, а е по-скоро свързано с огромният интерес на компании, предлагащи изолирани бактерии под формата на хранителни добавки.

След като учените изолират добрите бактерии и установяват техните положителни функции, милиони от тях започват да се натикват в капсули и да пълнят рафтовете на аптеките, чакащи някой с нарушена чревна функция (почти всеки днес) да ги закупи.

Откриването на храни, които допринасят за развитието на добрите бактерии бързо се превърна в “наука” за пребиотици. В резултат на това хората се научиха да консумират растителни влакна и да размножават бактерии в червата си. Популяризираха се и храни, комбиниращи пребиотици с пробиотици и се нарекоха синбиотици (зеле, кимчи).

Паралелно с това, модерният начин на хранене и живот всъщност унищожава естествените ни бактерии и ни поставя в един кръговрат, в който непрекъснато унищожаваме естествения си чревен микробиом и се опитваме да запълним липсите с ядене на зелени банани, овесени ядки, кисело зеле и кефир.

Някои от нещата, които нарушават естествената чревна флора са консумация на алкохол, тютюнопушене, консумация на захар и високовъглехидратни храни, прием на антибиотици, физически застой, стрес. Веднъж захранени с тези вредни вещества, лошите бактерии бързо се размножават, пренаселвайки чревното пространство.

А не би ли било по-добре човек да елиминира “убийците” на добри бактерии, да спре с добавките и фибрите, захарта, въглехидратите, индустриалните олиа и да консумира храната за която е биологично създаден, а именно животинска храна?

 

Да навлезем в подробностите …

 

Един от основните страхове, когато се спомене за пълна елиминация на фибри и започване на карниворова диета е именно страхът от нарушаване на чревната флора в следствие липсата на пре- и пробиотични храни. Защо такова нарушение е невъзможно ще разгледаме по-нaдолу.

Като за начало е от съществено значение да разбираме и разграничаваме прОбиотик от прЕбиотик. Тук ще добавя и новият термин, който тепърва започва да се разисква и изследва, а именно постбиотик.

Пробиотиците са живи, непатогенни микроорганизми, наричани още добри бактерии, защото предпазват чревната ни флора от нашественици и вредни бактерии. Повечето пробиотици се намират естествено в човешкия организъм като част от нашата чревна флора, изградена веднага след раждането. Пробиотиците са нужни на организма, тъй като те ни предпазват от лошите бактерии. Освен това те образуват витамин К и късоверижни мастни киселини, които са главният ни защитник или чревната стена, чиято работа е да не допуска навлизане в организма на вредни вещества, вируси и бактерии. Именно загубата на късоверижни мастни киселини се придава като негативен резултат от карниворова диета.

Пребиотиците са храна за пробиотиците. По същество пребиотиците са неразтворими хранителни фибри, които не се усвояват от човека. Те преминават изцяло неразградени през стомашно-чревният тракт докато достигнат дебелото черво, където биват разградени от добрите ни бактерии, пробиотиците, за да образуват въглероден диоксид, водород, метан и късоверижни мастни киселини (SCFA), от които главно ацетат, пропионат и бутират.

Източник : https://microbialcellfactories.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12934-020-01426-w#Fig1

Пробиотичните бактерии се “хранят” с пребиотичните фибри и създават процес на ферментация в дебелото черво. Крайният резултат от този процес е създаване на метаболитни странични продукти, които се наричат постбиотици. Именно този краен продукт носи отговорност за всички здравословни ползи придадени на про- и пребиотиците.

Изображение на Coryl Rodriguez

Проучванията относно постбиотичните крайни продукти са все още в начален стадий, но това което знаем със сигурност е, че те съдържат късоверижни мастни киселини, пептиди, ензими, органични киселини и полизахариди и други компоненти, като главните ползи идват от късоверижните мастни киселини. Ето и още няколко елемента от състава на постбиотичните продукти:

  • Късоверижни мастни киселини (SCFA) – допринасят за понижаване на кръвната захар – главно ацетат, пропионат и бутират.
  • Indole – поддържа експресията на подрастващите гени, т.е води до по-дълъг живот
  • Водороден пероксид – може да предотврати появата на  патогени *
  • Мирамил дипептид – протеин, намалящ инсулиновата резистентност
  • Р40 – протеин, произведен от Lactobacillus rhamnosus, ключов двигател на клетъчния имунитет

Макар в състава на постбиотичните метаболитни продукти да има още елементи, фокусът е върху късоверижните мастни киселини, тъй като те са основният поддържащ чревната флора елемент. По специално внимание, както вече може би забелязахте обръщаме на ацетат, пропинат и бутират като основни двигатели на процеса. Ацетатът и пропионатът влияят на производството на холестерол и липогенеза, като пропионатът е глюконеогенен прекурсор. Бутиратът е основен източник на енергия за епителните клетки на дебелото черво и получава най-голямо внимание от трите, поради тази жизнено важна функция, както и със свойството си да предпазва от рак и възпаления. 

Късоверижните мастни киселини се образуват при ферментацията на фибри в дебелото черво. Или поне това е стандартно приетата версия…

 

Какво се случва по време на карнивор ?

 

Храненето като карнивор изключва напълно всички храни от растителен източник, следователно и фибри, консумират се само и единствено животински продукти. От тук се появява и твърдението, че карниворовото хранене е опасно за здравето, тъй като ни лишава от късоверижните мастни киселини, най-вече бутират, който изпълнява толкова важни защитни функции.

Това обаче не е съвсем така. Физиологията на човека не е толкова проста, нито пък човешкият организъм е толкова елементарен, че да не може да използва други източници на енергия. Едва ли човечеството щеше да се развие до днес ако животът беше зависим от фибри.

Имаме данни че ацетатът и бутиратът се образуват от аминокиселината глутамат, докато ацетатът и пропионатът преобладават в аминокиселинните аспартатни ферментации.

Изглежда, че спирането на фибрите не означава липса на SCFA. Също така се оказва и че късоверижните мастни киселини не са единствената възможна енергия за епителните ни клетки и това проучване доказва че и дълговерижните мастни киселини също служат за захранване на епителните ни клетки при липсата на бутират.

Това изображение, представено от изследовател в областта на микробиома, Др. Люси Мейлинг, изобразява как човешката чревна флора е способна да използва не само бутират като енергия за епителните клетки, а и бета-хидриксибутират и ацетоацетат, произведени от кетонни тела. Това потвърждава, че ние сме способни да произведем крайният продукт на бутират и от аминокиселини.

Състоянието на хранителна кетоза кара черния дроб да произвежда кетонни тела, наречени бета-хидроксибутират, които имат способността да изпълняват функциите на фибрите *. Количеството произведен бета-хидроксибутират на ден е между 70 и 150 гр. и ролята му е като тази на бутирата.

Да разгледаме още веднъж късоверижните мастни киселини. Това, което обикновено не е включено при представянето им е техните еквиваленти, производни на синтеза на протеин и мазнини.

Elizabeth Redmond, PhD, MMSc, RD Chair-Elect Dietitians in Integrative and Functional Medicine DPG Education Specialist, Metametrix Laboratory, Georgia

През 2018г. Др. Пол Мейсън представи проучване, сочещо, че хранене базирано на животински храни е дори по-добър източник на SCFA. Фибрите не са единственият производител на късоверижни мастни киселини от чревни бактерии. При липсата на фибри, естествено намалят и обработващите ги бактерии. За сметка на това се увеличава броят на бактерии, образуващи SCFA от животински протеин и мазнини.

“The animal-based diet increased the abundance of bile-tolerant microorganisms (Alistipes, Bilophila and Bacteroides) and decreased the levels of Firmicutes that metabolize dietary plant polysaccharides (Roseburia, Eubacterium rectaleand Ruminococcus bromii)”

Диаграмата показва, че при растителна диета в сравнение с месоядна диета нивата на ацетат и бутират са по-високи при първата (а), а завишените нива на техните еквивалентни изовалерат и изобутират, чиито източници са животински протеин и кетони, се наблюдават при месоядна диета (b) и то в значително по-високи стойности. 

Според Др. Пол Саладино изобутират стимулира същите рецептори, които и бутират и вероятно изпълнява функциите  дори по-ефективно от бутирата.

               

 

Освен гореописаните проучвания, съществуват затвърдени данни от изследвания правени с животни карнивори. Такова например е проучване правено с гепарди, в което е открито, че те са способни да произвеждат бутират от така наречените “животински фибри”. Оказва се, че те имат способността да ферментират колагенови субстанции и по този начин да произвеждат късоверижни мастни киселини.

Хипотезата, че това вероятно може да се случва и в човешкият микробиом е изключително вълнуваща, но за съжаление на този етап няма никакви проучвания с хора, разглеждащи точно тази възможност.


Сподели в

One thought on “Защо нямаме нужда от ПРО- и ПРЕбиотици при карниворова диета

Оставете коментар

Translate »
error: Content is protected !!
%d блогъра харесват това: