Brain runs on sugar!

 

Известно е, че мозъкът изисква глюкоза за да работи. Наистина ли е така и доколко е вярно това твърдение?

 


 

Човешкият мозък е най-натовареният орган и е мощен контролен център, изпращащ команди до всяка част на тялото. Той изпълнява функции като мислене, говорене, рефлекси, неволеви процеси като секреция на хормони, които са жизненоважни за нас. Той управлява и централната нервна система. Макар теглото му да е само 2% от общото телесно тегло, мозъкът използва около 20 – 25% от дневната енергия на тялото.

Може би ви е познато твърдението, че мозъкът има нужда от глюкоза за да функционира правилно. Според широкоприетите сведения за човешката физиология въглехидратите са необходими за работата на нашият мозък и това е една от причините карниворовата диета да плаши мнозина. Макар да притежава доза истина, това твърдение не е формулирано правилно. Истината е, че мозъкът е в състояние да използва и кетони, за да покрие енергийните си нужди. И то много по ефективно!

Възможните за използване „горива“ за мозъка са глюкоза и кетони, като и двете преминават през кръвно-мозъчната бариера (бариера, предпазваща мозъка от навлизането на вещества, които могат да му навредят). При хора, хранещи се с въглехидрати, мозъкът използва енергията от тях. Когато някой не консумира въглехидрати, мозъкът използва енергията от кетони, образувани в процеса не кетогенеза. Кетогенният режим е значително по-добър за мозъка, отколкото функционирането на базата на въглехидрати. Използването на кетонни тела се случва в органели, наречени митохондрии. Сред клетките в нашето тяло единствено червените кръвни клетки не могат да използват кетони за енергия, тъй като те нямат митохондрии. Всички останали клетки могат да използват кетони като енергия.

 Човешките физиологични функции могат да се поддържат и в случай, че диетата ни се състои само от мазнини и протеини, тъй като те генерират достатъчно количество глюкоза.

Изчислено е, че когато се захранва с въглехидрати, мозъкът се нуждае от около 110-145 грама глюкоза (от разграждането на приетите въглехидрати) на ден, за да функционира оптимално. Хора, които се хранят със стандартната високовъглехидратна диета обикновено консумират двойно повече от това, в следствие на което се сдобиват с прекомерно количество глюкоза, която в последствие нанася повече щети отколкото ползи. В допълнение, изчислените стойности за необходими въглехидрати са преиначени в полза на въглехидратите без да има основателни доказателства за това.

Дори съвета по нутриционология и хранене на Американския институт по медицина счита, че:

„Долната граница на въглехидрати, необходими за живота на човека, очевидно е нулева, при условие че се консумират адекватни количества протеини и мазнини.“

Имаме нужда от точно нула въглехидрати за да живеем и функционираме правилно!

 

Съотношението 70/30

По-горе споменах, че има доза истина в твърдението за необходимост от глюкоза. Проучванията сочат, че кетонните тела могат да покрият до 70% от енергийните нужди на мозъка, за останалите 30% е нужна глюкоза. Важното е да разберем, че източника на тази глюкоза в никакъв случай не трябва да е хранителен!

Не е нужно да консумираме въглехидрати за да се снабдим с нужното количество глюкоза.

Това се случва благодарение на физиологичната ни способност да образуваме глюкозата сами – чрез процес в тялото, наречен глюконеогенеза, означаващ буквално „образуване на нова глюкоза“. В този процес черният дроб създава глюкоза, използвайки аминокиселини, градивните елементи на протеина. Глюконеогенезата е процес, управляван от настоящото изискване на тялото, т.е глюкозата се происвежда тогава, когато е необходима. 

Черният дроб може да произвежда глюкоза и от глицерол. Това е съединение, което свързва мастните киселини с триглицеридите, формата за съхранение на мазнини в организма. Друг начин за произвеждане на глюкоза е от пируват и лактат – молекули, които се образуват, когато тялото метаболизира глюкозата. Тези молекули могат да се свържат отново заедно, за да създадат нова глюкоза.

Излиза, че мозъкът ни няма никакви проблеми с набавянето на малкото глюкоза, от която имаме нужда. Това ни дава още една причина да не се опасяваме от липсата на въглехидрати в диетата си. Значително важно е обаче да отбележим отново, че приема на протеини и мазнини не бива да намаля. Медицинската общност не е запозната с никакви състояния, причинени от дефицит на въглехидрати, докато проблемите предизвикани от липса на протеин и мазнини са добре известни.

 

 


Източници:
Westman EC. Is dietary carbohydrate essential for human nutrition? Am J Clin Nutr. May;75(5):951-3. 2002.

Renner R, Elcombe AM. Metabolic effects of feeding “carbohydrate-free” diets to chicks. J Nutr.;93(1):31-6. 1967.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27629100/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC292907/pdf/jcinvest00272-0077.pdf
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5531346/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5531346/
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30733709/
https://www.nap.edu/read/10490/chapter/8

Сподели в

Оставете коментар

Translate »
error: Content is protected !!
%d блогъра харесват това: