Не приемайте фолиева киселина по време на бременност !

Препоръката за „фолиева киселина при бременност“ съществува от години. Това е напълно грешно и само се доближава до истината. Фолатът и бременността имат пряка връзка, но фолиевата киселина и бременността – не. Фолатът и фолиевата киселина не са едно и също и не трябва да бъдат обърквани. За съжаление, повечето лекарски препоръки се основават на генерализирани масово приети препоръки, които са в по-голяма полза на индустриализацията, отколкото на потребителя и неговото добро здраве.

Най-доброто решение е да се използват естествени форми на фолат

Фолатът е термин за група естествено срещащи се B-витамини, известни още като B9. Фолат се съдържа естествено в храната ни, предимно в тъмнолистни зеленчуци, яйца, черен дроб, ядки и семена.

Фолиевата киселина е синтетичен продукт, произведен в лаборатории. Естественият фолат се усвоява от тънките черва, докато фолиевата киселина остава предимно циркулираща в кръвта, тъй като тя изисква метилиране от черния дроб и преобръщане в активна форма чрез ензими, нещо, което човешкият организъм е почти напълно неспособен да направи, а и твърде много хора имат мутация в гена, кодиращ синтеза на тези ензими.

За превръщането на фолиевата киселина в метилиран фолат са необходими множество функционални гени, произвеждащи функционални ензими, което изисква адекватни кофактори. И това не всичко. Произвежданите ензими трябва също да бъдат в среда без съединения, които пречат на тяхната функция – като лекарства, тежки метали, цитокини, химикали.

Можете да намерите фолиева киселина в някои видове хляб, зърнени закуски, макарони и царевично брашно. Тя се крие точно в тези храни, защото ерата на индустриализацията измества много успешно консумацията на пресни, цели и непреработени храни, внасяйки в менюто на модерния човек преработени храни с дълъг срок на годност. Резултатът? Здравни проблеми, аборти и родилни дефекти. След откриване на дефицита на b-витамини от „новите храни“, вместо да се върнем назад към истинската храна, ни е дадено друго решение – добавена изкуствена съставка, фолиева киселина, която се счита, че играе ролята на фолат (което изобщо не е така).

Освен това в бързината да се пусне фолиева киселина на пазара, тя е тествана само и единствено върху плъхове. След време се оказва, че те имат силна способност да превръщат фолиевата киселина в по-бионалична форма на фолат – дихидрофолат. При хората обаче, нещата стоят различно – тази способност е намалена с 200 пъти.

Тъй като хората не могат ефективно да я преобразуват, излишъкът води до големи количества от неметаболизираната фолиева киселина в кръвта, което допринася за дефицит на биоптин, маскира дефицит на витамин В12 и няма никаква физиологична полза, докато не се превърне в дихидрофолат.

Тази комбинация от отрицателни физиологични ефекти на фолиевата киселина е изключително значима. Накратко, комбинацията води до това, което се нарича „функционален дефицит на фолиева киселина“.

Причината, поради която фолиева киселина се препоръчва на бременни жени, е понижаване риска от увреждане на плода следствие на дефекти на невралната тръба, увреждания като аутизъм, синдром на Даун и много други.

В действителност обаче, новите проучвания сочат, че дефекти на невралната тръба не са изобщо причинени от липса на фолиева киселина. Те имат по-скоро връзка с метилиране и фолиева обмяна, както и с генетика, хранене, начин на живот.

Възможно е да се направи тест за определяне дефицит на фолиева киселина. Проблемът с тези тестове е, че в общите лаборатории, които измерват серумния фолат, измерват целия фолатен поток в кръвта. По този начин просто се предполага, че серумният фолат съдържа най-активната форма на фолат – каквато трябва да съдържа по принцип. Над 80% от циркулиращия фолат трябва да бъде L-5-метилтетрахидрофолат. Това е доста далеч от онова, което много хора всъщност имат.
Серумният фолат се състои от неметаболизирана фолиева киселина, дихидрофолат, тетрахидрофолат, фолинова киселина, L-5-MTHF.

Най-доброто решение е да се използват естествени форми на фолат, които са лесно достъпни и почти толкова евтини, колкото и фолиевата киселина. Разбира се, най-добрият източник би бил храната, но за постигане на нужната дневна доза при бременност се изисква доста голямо количество от нея. Най-високо съдържание и бионаличност на фолат има в черния дроб, около 50% от дневната нужна доза в 100 г от него. В зеленчуците има далеч по нисък процент (5-20% от дневната нужна доза за 100 г ) и в по-малка бионалична форма. Това означава, че освен ако не ядете по 200 грама черен дроб на ден, ще ви е доста трудно да набавите добра доза фолат при бременност.

В такива случаи можете да суплементирате с добавки от активна форма на фолат. Това са калциев фолинат (folinic acid), който подпомага производството на ДНК и L-метилфолат, който поддържа метилирането.

Основни препоръки:

  • Избягвайте преработени храни, както и такива, които съдържат синтетична фолиева киселина
  • Консумирайте цели храни, съдържащи естествени фолати
  • Избягвайте добавки, съдържащи фолиева киселина.
  • Използвайте добавки, съдържащи фолинова киселина (калциев фолинат) и / или L-метилфолат (известен също като L-5-MTHF, 6S-5-MTHF)
  • Консумирайте органични меса като черен дроб
Сподели в

Оставете коментар

Translate »
error: Content is protected !!
%d блогъра харесват това: