Всичко, което трябва да знаете за антинутриентите

Антинутриентите са съединения, които намаляват способността на организма да абсорбира основни хранителни вещества. Те не представляват основна заплаха за повечето хора, но могат да се превърнат в проблем и често елиминацията им води до много добри резултати.

Антинутриенти означава “анти-хранителни вещества”. Името подсказва какво е действието им. Докато нутриентите или хранителните вещества подпомагат храненето, абсорбирането и развитието, антинутриентите правят обратното – те блокират усвояването на хранителни вещества. Антинутриентите влизат предимно в състава на растителните, но могат да присъстват и в някои животински храни. По естество имат защитни механизми, чиито функции са да предпазват растенията от инфекции и изяждане от насекоми.

Не е известно точно колко е загубата на хранителни вещества при хранене с присъстващи антинутриенти и ефектите варират при различните индивиди в зависимост от тяхното метаболитно състояние. Част от антинутриентите, например при лектините, може да бъде деактивирана чрез накисване, покълване, варене или ферментиране, но пълното им отстраняване е невъзможно. 

 


Оксалати

Оксалати погледнати под микроскоп

Оксалатите са соли и естери на оксаловата киселина. Тази киселина представлява най-простата двуосновна киселина и всъщност е безцветен кристал. Когато към нея има прикачени минерали, тя се нарича оксалат (химическа сол). На вид оксалатите също са безцветни. Видовете оксалати включват натриев оксалат, калиев оксалат, магнезиев оксалат, калциев оксалат.

Повечето камъни в бъбреците съдържат калциев оксалат *

Оксалатите нямат полезна функция за човешкия организъм. Те представляват чисто и просто отпадъчен метаболитен продукт, който се отделя в черния дроб при преработката на протеини. По-големи количества се отделят при дефицит на Витамин В6 или при инжектиране на високи дози Витамин С.

Оксалатите присъстват в някои растителни култури. Основният им минус е способстването за извличането от организма на калция и желязото. Докато намаляването на калция в по-напреднала възраст може да се отчете повече като положителен ефект, не винаги намалянето на желязото е желателно.

Оксалатите са ензимни инхибитори, които могат да предотвратят правилното храносмилане, да причинят проблеми с червата и недостиг на протеини. Ензимите създават химични реакции в тялото, които му помагат да функционира правилно. Те са особено важни в храносмилателния процес. Без тях могат да възникнат проблеми в стомашно-чревния тракт като подуване на корема, киселини, рефлукс и запек.

Като богати на оксалати храни се определят:
шоколад, лапад, спанак, коприва, киселец, смокини, картофи, ревен, фъстъци, бадеми и други ядки, сусам и други семена, зрял и зелен фасул, сливи, домати, червено грозде, черен пипер, кимон, куркума.

Храни, определени като ниски на оксалати включват:
месо, млечни продукти, яйца, мазнини и масла, рукола, авокадо, зеле, карфиол, кориандър, краставица, чесън, келраби, маруля, горчица, гъби, зелен грах.

Ако искате да научите повече за оксалатите, разгледайте работата на Sally K. Norton.


Танини

Танините са подобни на оксалатите и се намират в чая, кафето, виното и шоколадите. Доказано е, че танините, изолирани от растенията, инхибират няколко храносмилателни ензими, включително трипсин, алфа-амилаза и липаза. Това може да доведе до недостиг на протеини и стомашно-чревни проблеми.

Имаме нужда от достатъчно количество ензими за правилното храносмилане, за да метаболизираме храната и да осигурим хранителни вещества да клетките. Танините инхибират тези ензими, което се изразява в проблеми като диария, запек, подуване на корема и други проблеми със стомашно-чревния тракт.


Лектини 

Лектините са вид протеин, който може да се свърже с клетъчните мембрани. Те се свързват със захарта и се превръщат в “глико” частта на гликоконюгатите върху мембраните. Лектините предлагат начин молекулите да се слепят, без да се включва имунната система, което може да повлияе на взаимодействието между клетките и да наруши правилното им функциониране. 

Лектините се намират в изобилие в сурови бобови растения и зърна, картофи, патладжани, домати и изобщо в повечето плодове и зеленчуци и най-често се намират в частта от семето, която се превръща в листo, когато растението покълне, известна още като котиледона, но също и върху семенната козина.

Лектини могат да присъстват и в някои животински храни, като месо и мляко. Това се отнася за повечето меса в хранителните магазини и ресторанти, чиито произход е животно, отгледано не на пасища а със зърнени култури като царевица и соя, които са с много високо съдържание на лектини. Подобна е причината и за лектини в млякото. Поради генетична мутация в популациите от крави, някои крави произвеждат мляко, съдържащо протеина казеин А1, който е лектиноподобен протеин. Днес повечето крави са производители на казеин А1 и това е млякото и сиренето, които се намират в магазини и мандри.

Повече за млякото Тип 1 и Тип 2 и кое от тях е по-здравословно прочетете тук.

Докато съдържанието на лектини в храната е доста постоянно, генетичната промяна на растенията създава известни различия. Лектините в растенията са тяхната собствена защита срещу микроорганизми, вредители и насекоми. Те може също да са се развили като начин семената да останат непокътнати, докато преминават през храносмилателната система на животните, за по-късно разпръскване. Лектините са устойчиви на храносмилането на човека и влизат в кръвта непроменени. Те оказват ефект върху чревната стена и предизвикват редица имунни реакции. Симптоми за крайна непоносимост към тези вещества могат да бъдат възпаление на ставите, обриви, т.нар. пропускливи черва – “leaky gut” и други възпалителни процеси в тялото *. Премахват се частично с покълване, накисване, готвене под налягане.

Тъй като ние не усвояваме лектините, често произвеждаме антитела срещу тях. Почти всеки има антитела към някои лектини в тялото си. Това означава, че нашите реaкции към тях са различни. Някои храни могат дори да станат непоносими, след като червата се наранят от друг източник и на лице е чревна пропускливост. Наличието на конкретни лектини може да стимулира реакция на имунната система. 

Има някои лектини, които никой не бива да консумира. Някога замисляли ли сте се защо не сте виждали кълнове на червен боб ? Това се дължи на фитохемаглютинина в тях – лектин, който може да причини отравяне с червен боб. Отравянето обикновено се причинява от поглъщането на суров, накиснат червен боб. Само четири или пет сурови зърна могат да предизвикат симптоми. Суровият червен боб съдържа от 20 000 до 70 000 лектинови единици, докато напълно свареният боб обикновено съдържа между 200 и 400 единици.

Лектините могат да повредят чревната лигавица и да причинят стомашно-чревни проблеми и влошаване на състояния, свързани с чревна пропускливост. Изследователи дори са намерили силна връзка между лектини и аутизъм при деца, тъй като тези деца са с много висок процент на пропускливост на червата.

Докато храната преминава през червата, тя причинява незначителни щети на чревната лигавица. Обикновено клетките “поправят” тези щети доста бързо. Тъй като целта на лигавицата на червата е да запази добрите молекули от поетата храна и да изхвърли ненужните, важно е клетъчната система за “поправка” да работи с пълна ефективност.
Лектините обаче, могат да попречат на тази реконструкция и да попречат на нашите клетки да се регенерират толкова бързо, колкото е необходимо, за да запазят чревната лигавица. По този начин, естествените ни защитни функции са компрометирани след настъпване на увреждането и червата могат да станат пропускливи, позволявайки на различни молекули (включително нежеланите) да преминават отвъд стената на червата. Възможно е също да не усвояваме правилно други важни вещества, като витамини и минерали в следствие на това.

Прием на твърде много лектини сигнализира на чревната лигавица за евакуация през чревния тракт. В резултат следва повръщане, спазми или разтройство.

Храни с най-високо съдържание на лектини:
домати, картофи, годжи бери, чушки и патладжан, всички бобови растения, като леща, боб, фъстъци и нахут, продукти на основата на фъстъци, като фъстъчено масло, всички зърнени храни и продукти, направени със зърно или брашно, включително торти, бисквити и хляб, много млечни продукти, като мляко и сирене.

Храни с най-ниско съдържание на лектини:

Животински храни: агнешко, телешко, птиче, заешко, патешко месо, костен бульон, дреболии, миди, хайвер, саридини, сьомга.

Растителни: авокадо, тиквички, броколи, зеле, аспержи, брюкселско зеле, карфиол, краставици, ряпа, сладък картоф, моркови, лук, магданоз, зехтин, кокосово масло.

Повече за лектините можете да прочетете тук.


Сапонини

Сапонините са растителни безазотни гликозиди, които при смесване с вода, подобно на сапуните образуват пяна. 
Сапонините, както повечето други антинутриенти, се намират предимно в бобовите растения и зърнените култури. Те са химикалите, които създават пенестото вещество на повърхността на водата, когато накисвате боб.
Сапонините ни вредят, като се свързват с различни хранителни вещества, инхибирайки способността ни да ги използваме. Те също така инхибират храносмилателните ензими, причинявайки намаляване на смилаемостта и усвояването на протеините. Някои сапонини дори имат способността да разграждат червените кръвни клетки. Подобно на лектините, сапонините могат да се свържат с червата и да увеличат чревната пропускливост или пропускливите черва.
Сапонините са устойчиви на храносмилането от хората и имат способността да проникнат в кръвта и да повлияят на имунния отговор.

Храни с най-високо съдържание на сапонини:
корен от женско биле, зеленчуци, особено фъстъци, соя и нахут, киноа, спанак, овес.


Глутен

Глутенът представлява протеини, открити в пшеница, ечемик, ръж и спелта. Името му идва от латинската дума за „лепило“ – “glue”, тъй като придава на брашното лепкава консистенция, когато се смеси с вода. Това подобно на лепило свойство помага на глутена да създаде лепкава мрежа, която дава на хляба способността да бухва когато се пече. Също така придава на хляба мека дъвчаща текстура.

Глутенът е един от най-трудно смилаемите растителни протеини. Tой инхибира храносмилателните ензими и причинява стомашно-чревен дистрес. Добре известен факт е, че глутенът причинява пропускливи черва, когнитивни проблеми и алергични реакции. Най-тежката реакция е автоимунното разтройство или познато още като алергия – целиакия/цьолиакия. Но дори и да не страдате от целиакия, д-р Алесио Фазано от Харвард (експерт по глутен) казва, че всеки, който яде глутен, нанася малки увреждания на чревната си лигавица, създавайки пропускливи черва и възпаление.

Глутенът уврежда ганглиите или малките власинки, които образуват абсорбиращата част на тънкото черво. Когато те се повредят, те загиват и вътрешната стена на чревния тракт става много гладка. Това намалява повърхността на тънкото черво и следователно и времето, за което се абсорбират веществата. Връхчетата на ганглиите освен това обработват млечния протеин лактоза. Много страдащи от целиакия имат нетърпимост и към лактозата. Поради ниската способност за абсорбиране на хранителни вещества, повечето хора с непоносимост към глутен страдат от недохранване и анемия, дори когато са с наднормено тегло или изглеждат здрави. Анемията е един от симптомите за присъствието на целиакия.

Храни съдържащи глутен:
спелта, грис, ечемик, ръж, бирена мая, бяло и пълнозърнесто брашно, грахам, овес, булгур, зърнени закуски, царевични пръчки. Освен това, глутен се намира добавен и в подправки, бульони, бакпулвер, кетчуп, горчица и дори в колбасите и други преработени храни. Глутен има още в бирата, сосове, дресинги, пакетирани ядки, сирена и др.

Храни безглутен:
брашна от елда, лимец, нахут, кокос, царевица, бадем, ориз, киноа, амарант, зеленчуци, плодове и цели животински храни и мазнини.


Фитати (Фитинова киселина)

Фитатите са един от основните защитни механизми на растенията. Тези вещества се свързват с цинка и желязото в храносмилателния ни тракт, правейки ги недостъпни за тялото. Начина да намалим състава им е готвенето, накисването и покълването на храните.

Фитатите са съставна част на обвивките на повечето зърнени и бобови култури, ядки и семена под формата инозитол, под която растенията складират фосфор. За съжаление, ние не сме в състояние да усвояваме фосфора в този му вид, тъй като телата ни не произвеждат храносмилателния ензим фитаза, който е необходим за “извличането” му от фитатните молекули.

Поради високия си негативен заряд, фитиновата киселина е много реактивна и “обича” да се свързва с минерали, метали и, общо взето, всичко, до което може да се докопа. Това е причина за един своеобразен парадокс в храненето.

Значителни количества фитинова киселина се съдържат в растителни храни, богати на минерали като магнезий, калций и желязо. Тези минерали обаче не са на наше разположение, тъй като са свързани с фитата, който по никакъв начин не е склонен да се раздели с тях. За да направи нещата още по-интересни, фитиновата киселина не само не ни предоставя възможността да се възползваме от хранителните вещества в растенията, но и “отвлича” вече налични в тялото ни минерали. С особена сила това важи за желязото и цинка.

Фитатите могат още да блокират усвояването и на калций, магнезий, мед, и ниацин (витамин B3), което може да доведе до пелагра, известна болест, предизвикана от недостиг на хранителни микроелементи. Освен това д-р Едуард Меланби, откривателят на витамин D, установява, че фитатите ускоряват метаболизма на витамин D като предизвикват рахит – болестта на омекващите кости, поради недостиг на витамин D.

Фитиновата киселина е позната и с някои ползи като например със способността си да се свързва с радиоактивни съставки и тежки метали, елиминирайки ги от човешкото тяло. Тя е също вид антиоксидант, който може да елиминира някои свободни радикали. Въпреки това, има много по-добри начини за извличане на тези ползи, които не са придружени от страничните ефекти на фитиновата киселина.

Храни с изобилие на фитати са:
храни богати на фибри, пълнозърнестите храни, ядките, семената (включително ленено семе), всички видове бобови храни и соевите продукти.


Полифеноли

https://www.researchgate.net/figure/Fig-2-Dietary-polyphenol-subclasses-their-basic-chemical-structure-and-typical_fig2_320988935


Полифенолите, известни още като фитохимикали, можем да открием в почти всяко растение. Те са растителни токсини и са оцветителите или пигментите в растенията. Полифенолите могат да имат някои ползи за здравето, като възможна регулация на телесното тегло и намаляване на кръвното налягане, но има проучвания върху високи дози полифеноли, причиняващи увреждане на бъбреците, развитие на тумори и променено производство на хормони на щитовидната жлеза. 

Въпреки че има някои данни за полезни свойства на полифеноли (като катехините и антоцианините), голяма част от тях (включително танините) могат да намалят усвояемостта на протеини и минерали. Танините са защитни молекули, произведени за инхибиране на храносмилателните ензими на животните, опитващи се да ги изядат, което ги прави по-трудни за усвояване. Много тревопасни преживни животни, като например овцете, са развили протеини в слюнката си, които се свързват с танините и ги инактивират. Изглежда, че животните, които постоянно пасат растения като основен източник на храна, са разработили множество механизми като този, за да им помогнат да се справят с растителните токсини, но ние хората не сме развили тази способност. Без такава защита тези молекули инхибират нашите храносмилателни ензими при поглъщане и нарушават храносмилателния ни процес.

Полифенолите могат да бъдат категоризирани в четири подкласа според тяхната фенолна пръстенна структура : флавоноиди, фенолни киселини, лигнани и стилбени.

Флавоноидите, включващи антоцианидини, флаваноли, флавони, флавоноли, флавонони и изофлавони са популярни с придадените им качества на антиоксиданти. Според Д-р Пол Саладино обаче растителните молекули не действат директно като антиоксиданти в човешкото тяло. Всъщност, един от най-големите проблеми с флавоноидите е способността им да действат като ендокринни нарушители. Тъй като тяхната структура имитира тази на естрогена, флавоноидите активират 17В естрадиоловия рецептор.

Примери на растения с полифеноли:
карамфил, къри, джинджифил, кимион, канела, риган, градински чай, розмарин, мащерка, босилек, магданоз, риган, какао, зелен чай, черен чай, червено вино, черна боровинка, черен бъз, слива, череша, касис, къпина, ягода, малина, сини сливи, черно грозде, ленено семе, семена от целина, кестени, лешници, пекани, бадеми, орехи, маслини, червен лук, спанак, броколи, ябълки, ябълков сок, сок от нар, праскова, портокалов сок, лимонов сок, кайсия, дюля, екстра върджин зехтин, рапично масло и др.

Покълването и обработка при висока температура намаля съдържанието на полифеноли.


Салицилати

Въпреки, че тези молекули технически не са полифеноли, те често се причисляват към семейството на полифенолите и присъстват само в растенията. Учените смятат, че салицилатите се произвеждат от растенията като естествена защита от болести, насекоми, гъбички и вредни бактерии. Салицилатите съдържат подобие на синтетичния химикал ацетилсалицилова киселина, който познаваме като аспирин.

Много хора са чувствителни към салицилати и получават алергични реакции, които може да се изразят в затруднено дишане, подуване и симптоми на стомашно-чревния тракт. Салицилатите също са свързани с други физически и психически реакции, като главоболие, проблеми със зрението, акне, лош дъх, синдром на неспокойни крака и тревожност.

Храни, съдържащи салицилати: 
  • Повечето използвани в готварството билки, особено мента, мащерка, естрагон, розмарин, копър, градински чай, майорана, босилек, риган. 
  • Повечето подправки, особено анасон, лют червен пипер кайен, канела, кимион, къри, тилчец (сминдух), индийско орехче, горчица, червен пипер, куркума. 
  • Повечето плодове, с изключение на банани, белени круши, нар, манго и папая. 
  • Повечето зеленчуци, с изключение на зеле, брюкселско зеле, бобови кълнове, целина, праз, маруля и всички видове грах. Най-голяма концентрация има в домати, броколи, карфиол, краставици, гъби, репички, спанак, тиквички. 
  • Царевица, сладки картофи, бадеми, бразилски орехи, макадамия, фъстъци, кедрови ядки, шам-фъстъци, орехи, кокосови орехи, кестени. 
  • Кафе, черен чай, ментов чай, плодови сокове, повечето алкохолни напитки (но без джин, водка, бял ром), шампанско, мед, женско биле, мента, кубчета бульони, продукти с мая, доматен сос, кетчуп, сос Уорчестър. 
  • Повечето преработени храни.

Изофлавони и фитоестрогени

Изофлавоните са вид полифеноли, клас фитоестрогени, които имитират структурата на женския хормон, естроген.

Соята и соевите продукти са най-богатите източници на изофлавони в човешката диета. Бобовите растения и билки като червена детелина и люцерна също съдържат високи нива.

Тъй като изофлавоните са химически много подобни на естрадиола, те могат да объркат нашата ендокринна система, което води до намален тестостерон и повишен естроген. Доказателствата сочат, че изофлавоните могат да повлияят на плодовитостта, като намаляват качеството на сперматозоидите.


Феноли

Фенолните съединения образуват цвета и вкуса на много от плодовете. Въпреки че са безвредни за повечето от нас, при хора, чувствителни към феноли, те могат да предизвикат реакции, които включват екстремно емоционално повишено състояние, последвано от рязък спад.

Физическите реакции могат да включват тъмни кръгове под очите, зачервяване на лицето / ушите, диария, главоболие, затруднено заспиване през нощта или чувство на прекомерна умора и отпадналост. Поведенческите симптоми на реакцията включват хиперактивност, агресия, самонараняване и дори неподходящ смях. Хиперактивността е по-често при децата. Възрастните обикновено изпитват симптоми на хронична умора.

Децата с аутизъм изглеждат особено податливи на феноли. Изследователите са открили, че децата от аутистичния спектър имат ниски нива на ензима, необходим за разграждането на фенолите, причинявайки проблеми с поведението и физически реакции, когато ядат храни с високо съдържание на фенолни съединения. *

Храните, богати на феноли, включват повечето плодове и някои зеленчуци – ягоди, малини, арония, боровинки, грозде, ябълки, спанак, червена маруля и броколи. Цитрусовите плодове също имат високи нива на феноли.


Соланин

Соланинът е алкалоид, който се съдържа в група растения от семействата на картофите, доматите, чушките, патладжаните (nightshades), а също и в тютюневите изделия. Соланинът е токсичен с фунгицидни и пестицидни свойства. Това е една от естествените защитни сили на растението. Соланинът е много устойчив на термична обработка. Свръхконсумацията може да доведе до остра токсичност, която се изразява със сънливост, сърбеж в областта на шията, повишена чувствителност, стресиращо дишане и стомашно-чревни симптоми като коремна болка, гадене, повръщане и диария. Фаталната доза за един възрастен е един милиграм на килограм телесно тегло. 

Въпреки че соланин се среща предимно в картофите, има и доматена версия на соланин, наречена „томатин“. Поради тази причина доматите е най-добре да се избягват изобщо или да се ядат по време на сезона им с ограничена честота. Това е особено важно, ако имате артрит, храносмилателно разстройство или други автоимунни нарушения.

Много здравни специалисти са загрижени за страничните продукти от соланин, които се натрупват в тялото. По време на стрес тези съединения могат да се мобилизират и да причинят допълнителни вреди.

Соланинът причинява възпаление. Той може да раздразни храносмилателния тракт и дори да причини разпад на червените кръвни клетки. Наличието на соланин влошава артрита при много хора и изостря синдрома на раздразнените черва, киселини, киселинен рефлукс и други проблеми със стомашно-чревния тракт. Соланинът може дори да повлияе на мозъчните невротрансмитери като ацетилхолин.

Соланинът е прототипен гликоалкалоид – химично съединение, получено от алкалоиди. Гликалкалоидите са полезни за растението, тъй като се борят с патогени и вредители, но те могат да предизвикат имунен отговор при хората. За хората те са по-скоро невротоксини и ензимни инхибитори.

По-голямата част от гликоалкалоида се намира в обелките на картофите. Нивата на гликоалкалоиди могат да бъдат опасно високи при незрели и покълнали картофи; всички зеленикави области трябва да бъдат премахнати преди консумация. Съхранението на картофи по начини, които ги излагат на продължителна светлина, може да образува по тях частично “позеленяване”. Това се дължи на образуването на хлорофил. Тъй като хлорофилът и гликоалкалоидите се образуват заедно, „позеленяването“ показва увеличаване на гликоалкалоидите.

Гликоалкалоидите оцеляват при повечето видове термична обработка. Дори пърженето увеличава нивата им, ако маслото не се сменя често, така че пържените продукти като пържени картофи в заведенията за хранене могат да съдържат относително големи количества.

Повече за гликоалкалоидите можете да прочетете тук.


Хаконин

Хаконинът често се среща в царевицата и картофите. Обикновено присъства в ниски нива в растенията, но може да се натрупа до високи нива в озеленени, складирани, повредени картофи. Това може да причини остро отравяне, водещо до стомашно-чревни и неврологични смущения.


Инхибитори на трипсин

Когато се храним, ензимите разграждат по-големите молекули протеини, въглехидрати и мазнини до абсорбиращи се форми. Инхибиторът на трипсин е протеин, който блокира способността на ензима трипсин да върши своята работа, разграждайки протеините. Инхибиторите на трипсин могат да бъдат класифицирани в по-широката категория „Инхибитори на протеазата“, които нарушават храносмилането.
Трипсиновите инхибитори обикновено се намират в продукти, съдържащи зърнени храни, каши, бебешка храна и хляб.
Те се намират във високи нива и в суровата соя, поради което тя никога не трябва да се яде сурова. Добрата новина е, че готвенето на соя прави голямата част от трипсиновите инхибитори неактивна, но също така може да увреди незаменими аминокиселини в соята, което затруднява смилането. 
Въпреки че трипсинът може да се разгради чрез топлинна обработка и готвене, той все пак може да причини здравословни проблеми, като недостиг на минерали при малки бебета, деца и всеки, който има намалена функция на панкреаса.

Цианогенни гликозиди

Цианогенните гликозиди са фитотоксини, които могат да бъдат намерени в поне 2000 вида растения. Маниока, костилкови плодове (праскови, череши и др.), бамбукови корени и бадеми съдържат най-високи нива.

Яденето на храни с високо съдържание на цианогенните гликозиди може да бъде потенциално токсично и дори смъртоносно. Когато отхапете череша, гликозидите в черешата се смесват с активиращ ензим, за да създадат циановодород – това е отрова. Телата ни могат да детоксикират ниски нива на цианид, но по-високите дози могат да блокират клетъчното дишане, да задушат митохондриите и дори да са фатални.

При хората симптомите на остра цианидна интоксикация могат да включват: учестено дишане, спадане на кръвното налягане, световъртеж, главоболие, болки в стомаха, повръщане, диария, умствено объркване, потрепвания и конвулсии, последвани от терминална кома.

Маниока, кореноплоден зеленчук и бамбук са основни храни в много тропически страни. И двете трябва да бъдат адекватно обработени преди консумация. Ако някоя от тези храни се консумира сурова или след неадекватна обработка, те могат да бъдат токсични.

Не е изненадващо, че в по-бедните страни, където маниоката е по-малко вероятно да бъде обработена правилно или изцяло и където диетите са с дефицит на протеини, отравянията и неврологичните заболявания като конзо и някои видове парализа са широко разпространени.


Фотосенсибилизатори
Животните, които ядат растения с високо съдържание на определени фотосенсибилизиращи химикали, могат да развият болезнена чувствителност към светлина. При хората ефектите от яденето на фотосенсибилизатори се проявяват като фотодерматит, където кожата на хората реагира на UV светлина. Симптомите включват червени сърбящи обриви, подуване, затруднено дишане, усещане за парене и лющене на кожата.

Някои от най-вероятните фотосенсибилизатори при плодовете и зеленчуците включват целина, цитрусови плодове (особено лайм), магданоз и пащърнак. Всъщност някои хора дори наричат фотодерматита „болест на лайма“ (да не се бърка с несвързана лаймска болест).


Въглехидрати (Захар от всякакъв вид)

Нашето тяло не може да направи разлика между бонбон, кейл или ябълка. Разбира се, в ябълката може да има някои допълнителни хранителни вещества, но по-голямата част от нея се разгражда точно като захарен бонбон.

Всеки въглехидрат, който ядем, от маруля до шоколад, в крайна сметка се разгражда до основна захар. Тялото ги обработва по един и същи начин, като доставя част от тези захари в кръвта ни, същевременно изпраща излишъка в черния дроб, където той се превръща в мазнини.

Черният дроб може да произвежда цялата необходима глюкоза от почти всичко – протеини, мазнини или въглехидрати. Противно на това, което мислят много хора, захарта / въглехидратите са несъществена част от нашата диета.

Ако ядете стандартна диета, консумирате 70% въглехидрати, около 20% протеини и 10% мазнини, тези въглехидрати, независимо дали от зърнени храни, зеленчуци или плодове, образуват постоянен поток глюкоза през цялото ви тяло, увреждайки клетките и предизвиквайки възпаление.


Влиянието на антинутриентите над човешката раса

Преди земеделската революция хората са яли много малки количества от растенията и са се хранили главно с месо. Не е имало такова нещо като царевица, пшеница и ориз.

Ловуването и консумацията на месо и животински органи и мазнини , особено костно-мозъчни мазнини,  подхранват еволюцията на мозъка ни. Преди 90 000 години в разгара на палеолита човешкият мозък е бил най-голям от всякога. След това, след като остава постоянен по размер за около 60 000 години, човешкият мозък постепенно се свива за период от 20 000 години. През последните 10 000 години мозъкът на човека претърпява още по-бързо свиване.

Това бързо свиване съвпада със зората на земеделието и драстичната промяна в храните ни. За първи път хората започват да съществуват в изобилие от високовъглехидратни храни. Културите като пшеница и царевица са с по-малка енергийна плътност и дефицит на витамини и минерали в сравнение с месото. Ядейки семена и стръкове, човечеството се е изложило на много естествени растителни токсини. Оттогава човешкото здраве е в упадък.

Много изследвания свързват стандартната американска диета с акне, затлъстяване, диабет, сърдечни заболявания, инсулт, метаболитен синдром, рак, Алцхаймер. Консумацията на преработени храни на растителна основа е основен двигател на хроничните заболявания.

Въпреки че основните хранителни препоръки настояват, че плодовете и зеленчуците са най-добрата здравословна храна, в действителност растенията са пълни с вредни, естествено срещащи се в тях токсини и антинутриенти. Освен това, що се отнася до храненето, животинските източници като черния дроб и червеното месо далеч изпреварват дори най-хранителните растения. А храните на животинска основа съдържат практически нула токсини.

Подобно на хората и другите живи същества, растенията се развиват, за да постигнат една цел, а именно да оцелеят и да се размножат. Растенията са разработили токсини и антинутриенти, за да се предпазят от различни заплахи, включително гъбички, бактерии и хора.

Когато хората консумират тази сложна химическа защита, те се излагат на различни заболявания и нарушения, включително хормонален дисбаланс, хронично възпаление и когнитивно увреждане. Въпреки че всички са уязвими към растителни токсини, много хора имат остра чувствителност.

Добрата новина е, че свеждането до минимум на излагането на тези вредни химикали е невероятно лесно. Просто ограничете консумацията на растения и включете в диетата си колкото е възможно повече храни на животинска основа.


Сподели в

Оставете коментар

Translate »
error: Content is protected !!
%d блогъра харесват това: