Антинутриентите, които блокират усвояването на витамини от храната

Антинутриентите са растителни съединения, които намаляват способността на организма да абсорбира основни хранителни вещества. Те не представляват основна заплаха за повечето хора, но могат да се превърнат в проблем и често елиминацията им води до много добри резултати.


Съществуват различни способи за третиране на храната, които елиминират част от антинутриентите и правят хранителните вещества по-достъпни. Най-основните – накисването, ферментирането и покълването.

 

Сред най-разучаваните антинутриенти са :

 

  • Оксалати –соли и естери на оксаловата киселина. Тази киселина представлява най-простата двуосновна киселина и всъщност е безцветен кристал. На вид оксалатите също са безцветни. Именно те са причинителите на оксалатни песъчинки и камъни в бъбреците, пикочните пътища, пикочния и жлъчния мехур и жлъчните пътища, а и в слюнчените жлези. Оксалатите нямат полезна функция за човешкия организъм. Те представляват чисто и простно отпаден продукт, който се отделя в черния дроб при преработката на протеини. Оксалатите присъстват в някои растителни култури. Основният им минус е способстването за извличането от организма на калция и желязото. Докато намаляването на калция в по-напреднала възраст може да се отчете повече като положителен ефект, невинаги намаляването на желязото е желан ефект.
    Като богати на оксалати храни се определят: шоколад, лапад, спанак, коприва, киселец, смокини, картофи, ревен, ядки, зрял и зелен фасул, сливи, домати и червено грозде, студеният чай.

 

  • Ензимни инхибитори – както е ясно от името им, те затрудняват работата на храносмилателните ензими, поради което храната преминава през червата неусвоена. Редовната им консумация може да бъде свързана с протеинова недостатъчност в дългосрочен план. Унищожават се чрез температура и покълване. Например лещата, боба и нахута съдържат трипсин инхибитори, които възпрепятстват пълното смилане на протеините. Въпреки това, този анти-ензимен фактор може да бъде унищожен чрез накисване във вода, покълване или готвене. Ядки с кафяви кожи, като бадеми, съдържат ензимни инхибитори. Накисването им (от 8 до 12 часа, в зависимост от вида на ядката) деактивира тези инхибитори.

 

  • Полифеноли – можем да ги открием в почти всяко растение. Те са растителни токсини и са оцветители или пигменти в растенията. Покълването драстично намалява съдържанието им, а също така се денатурират при висока температура. Полифеноли – въпреки че има изключително полезни полифеноли (като катехините и антоцианините), голяма част от тях (включително танините) могат да намалят усвояемостта на протеини, минерали и нишесте. В храносмилателната система се свързват с ензимите. Примери на растения с полифеноли :
    Карамфил, къри, джинджифил, кимион, канела, риган, градински чай, розмарин, мащерка, босилек, магданоз, риган, какао, зелен чай, черен чай, червено вино, черна боровинка, черен бъз, слива, череша, касис, къпина, ягода, малина, сини сливи, черно грозде, ленено семе, семена от целина, кестени, лешници, пекани, бадеми, орехи, маслини, червен лук, спанак, броколи, ябълки, ябълков сок, сок от нар, праскова, портокалов сок, лимонов сок, кайсия, дюля, екстра върджин зехтин, рапично (рапично) масло

 

  • Фитати (Фитинова киселина) – това е един от основните защитни механизми на растенията. Тези вещества се свързват с цинка и желязото в храносмилателния тракт, правейки ги недостъпни за тялото. Начина да ги елиминираме е готвенето, накисването и покълването на храните. Фитатите са съставна част на обвивките на повечето зърнени и бобови култури, ядки и семена под формата инозитол, под която растенията складират фосфор. За съжаление, ние не сме в състояние да усвояваме фосфора в този му вид, тъй като телата ни не произвеждат храносмилателния ензимфитаза, който е необходим за “извличането” му от фитатните молекули. Поради високия си негативен заряд, фитиновата киселина е много реактивна и “обича” да се свързва с минерали, метали и, общо взето, всичко, до което може да се докопа. Това е причина за един своеобразен парадокс в храненето. Значителни количества фитинова киселина се съдържат в растителни храни, богати на минерали като магнезий, калций и желязо. Тези минерали обаче не са на наше разположение, тъй като са свързани с фитата, който по никакъв начин не е склонен да се раздели с тях. За да направи нещата още по-интересни, фитиновата киселина не само не ни предоставя възможността да се възползваме от хранителните вещества в растенията, но и “отвлича” вече налични в тялото ни минерали. С особена сила това важи за желязото и цинка.

 

  • Лектини– в растенията той служи като защита срещу микроорганизми и вредители. Лектинът е резистентен срещу храносмилане и навлиза в кръвообращението непроменен. Има лектини, които са полезни за здравето, но една част от тях могат сериозно да нарушат храносмилането. Те оказват ефект върху стените на червата и предизвикват редица имунни реакции. Симптоми за крайна непоносимост към тези вещества могат да бъдат възпаление на ставите, обриви, т.нар. “leaky gut” и други възпалителни процеси в тялото. Премахват се с покълване, накисване, готвене под налягане.

 

Сподели в

Оставете коментар

Translate »
%d блогъра харесват това: